Щурците - За спомен от Щурците

Беше слънчев ден - случайно те открих, и във знак на обич стих ти посветих. И потърсих с теб забравен бряг на любовта, и песента откри ни една мечта. Казват, че без любовта прозаичен бил света. Но нали гори без пламък любовта дори. Нека просто две следи да оставим аз и ти! В този свят студен бъди до мен, бъди до залезния ден! * * * Ние двама не спим, ние двама вървим, а градът е голям и безлюден и ням. Наш е целия свят, наш е целия град, наша е и нощта, наша е любовта. Веселина, Веселина, моя весела душа, полунощ отдавна мина, полунощ отдавна мина, да се любиме пеша. * * * Звън, звън, звън, вятър по стъклата ли звъни? Звън, звън, звън, или се надбягват сто шейни? * * * Хей такава песен знам - думи си намислих сам, затова и няма там думи, няма думи там... * * * Всички знаят - днес е моят сватбен ден, предричат тежък плен... Миг тържествен с ред известен - тръпна цял и всичко съм отдал. С чудна прелест тя рокендрол игра гледах с дъх стаен - мигом бях пленен! И разбрах, че в мен влюбена бе и тя. * * * Дай нежност, дай ми малко нежност да стане пълнолунна нощта. Дай нежност, дай ми малко нежност по-поносим да стане света! * * * Седни тихо до мене, не загатвай за вина - вината лежи поделена в наш’те сърца. * * * Във всеки дом, на стария скрин, лежи в забрава - червен или син - стар албум, с кожени кори, с дупки от молци - подарък, може би. Стар албум със снимки черно-бели, доста пожълтели, надписани дори. * * * Макар суров да е за песни климата и в студ да зъзнат сивите врабци, ний пеем, пеем, ние пеем и през зимата, при все че се наричаме "Щурци"... * * * Това е вкусът на времето... Да, това е вкусът на времето...