Виктория Георгиева - Незавършен роман

Не можеш ли както преди да намериш сили да ми простиш. Въпреки грешките имам ли полезен ход? Не знаеш ли, че белия лист съм късала след всеки тих - само за теб буквите имаха таен код... Урагани утихваха с поредния скандал, океани преливаха след всеки наш провал... Сякаш отдавна бяхме герои с теб в незавършен роман... Сякаш пропадна след остри завои пред мен света без да знам... Сякаш ти си още там - незавършен роман... Не трябва ли дори наранен да намериш още сили във мен... Въпреки постъпките имаме ли втори шанс? Не вярваш ли, че нотния лист съм късала след всеки щрих? Само за теб нотите се гонеха на каданс... Урагани утихваха с поредния скандал, океани преливаха след всеки наш провал... Сякаш отдавна бяхме герои с теб в незавършен роман... Сякаш пропадна след остри завои пред мен света без да знам... Сякаш ти си още там - незавършен роман... Сюжетите в мислите се повтарят... Силуетите в тъмното се разминават... епитетите трудно ще се забравят - връщаш ли думите си назад? Сякаш отдавна бяхме герои с теб в незавършен роман... Сякаш пропадна след остри завои пред мен света без да знам... Сякаш ти си още там - незавършен роман...