Атила & DJ Darkstep - Духът на земите ни

Думи тежки, като камшиците по гърбовете на дедите ми, злобни, като униженията през робските години, тези думи и още много, много от тях, като болката изтърпяна от 1300 години борба и продължава на друго ниво. Припев: Словата ми огнени дано не забравите, горещи са като жаравата под краката на нестинарите, и дано да се справиме, дано да се справиме, духа на земите си, в душите си да запазиме. Пет века човека на своя земя смазван е бил Но живеца на българщината е съхранил Кажи ми как, сега, когато уж сме свободни В идеите ни родни има толкова рани прободни Сега сме роби защо, защото свободата е състояние не на тялото, а състояние на душата фалшиви родолюбци дават грешната дефиниция, България, това сме ние, не политическа коалиция Свободен съм като вятъра над полята в Добруджа и непокорния ми дух неще и да знае, що е граница и също като балкана, той е толкова необятен страховит и необхватен, смачквам те ако не си внимателен. Имам седем очи във на Рила върховете и с тях гледам нагоре, направо към боговете, като Родопите произходът ми е в мистерия обвит, аз съм Българин и никога няма да бъда надвит Миналото на народа ми е черно, като на изток морето Но аз знам, че ще бъде светло, като над Тракия небето Ни византийци, ни турци, ни комунисти успяха, Те поробиха телата, но остана пламък в сърцата И през вековете на тъмнината се е пренасяла искрата За да стигне до днес, коя е тя, искрата на борбата Но не борба с други дошли по нашите земи, Не расистка борба, а борбата със себе си Да останем Българи, да останем истински Където и да отиваме да се връщаме винаги в земите си Защото те са в нас и ще останат завинаги Това са борбите и раните, и победите на дедите ни Аз съм и Крум, и Симеон, и Левски в едно Аз съм Българин, минал през зло и добро Събирам души на герои 1300 години назад Носи ги всеки един от нас, носи ги всеки мой брат Дойде време за революция, но първо в съзнанията Разширяване на мирогледа и увеличаване на познанията Революция в умовете, връщане към корените Само така, никога отново няма да бъдем поробените Припев: (х2) Словата ми огнени дано не забравите, горещи са като жаравата под краката на нестинарите, и дано да се справиме, дано да се справиме, духа на земите си, в душите си да запазиме.