Веселин Маринов - Привидна нежност

И тази нощ ще чакам да заспиш, за да не видиш как ще плача пак и ще прелиствам наш`те стари дни, за да си спомня за любовта ни. И тази нощ сам ще заспя и ще сънувам пак студ и страх. А сутринта отново ще мълчим с най-безпътните на света очи. Не съм това, което бях за теб. Не ми го казваш, но е така. Не си това, което бе за мен. Самотно ми е с теб у дома. И все си казвам: "Ще свикна и така". Но как се свиква? Боли… Докога? Привидна нежност хладно с теб делим. Нямаме смелост да се разделим. Не съм това, което бях за теб. Не ми го казваш, но е така. Не си това, което бе за мен. Не си любов, а Самота, Самота.