Ваня Костова - Дом от мечти

Може би се стъмва вън, може би е облак - сякаш някой, с тъмна плам, скрива златен огън. Сенките нахлуват в мен, устните ми съхнат - аз ли съм момичето - извор непресъхващ? А по пътя след теб тичат моите очи и оставам сама в своя дом от мечти. И заспивам в сълзите си. Скривам всички спомени, болката заключвам, тръгвам с плахи стъпки аз, на обич да се уча. Ето пак усмихвам се, светлина събирам, но, едва привикнало, в мен сърцето спира. А по пътя след теб тичат моите очи и оставам сама в своя дом от мечти. И заспивам в сълзите си.