Лили Иванова Асен Гаргов - Кратка вечност

Разделяме се. В чашите ухае кафето ни – последно откровение. Усмихваме се за да не признаем излишното, нечакано вълнение. И ето в този миг недоловимо превръщаме се в бездна от мълчание. А спомените раждат се незрими. Събуждат се и парят като рани. Зная, животът ни променя. Тази среща ни разделя вече. Вярвай, пазя още в мене живота ни във тази малка вечност. Зная, животът ни променя. Тази среща ни разделя вече. Вярвай, пазя още в мене живота ни във тази малка вечност. Дали се лъжем. Кой от нас е искрен. Отивам си и късам тази струна. Но ето, казвам ти последна истина: Обичам те, обичам те без думи. Зная, животът ни променя. Тази среща ни разделя вече. Вярвай, пазя още в мене живота ни във тази малка вечност. Зная, животът ни променя. Тази среща ни разделя вече. Вярвай, пазя още в мене живота ни във тази малка вечност.