Балканджи - Дяволска Щерка

Ой ти девойко, дяволска щерка, Отколе лежиш ти на Балканджи на сърце. И мира няма, покой не знае, той за душата. С него пее майка природа, тръпне земята. Кога се с други очи в очи гледаш, облаци черни небе обгръщат. Кога се с други нежно целуваш, пламъци огнени гора поглъщат. Кога се с други страстно любиш, земя се страшно лилее потръпва. И зейва пропаст, скала се цепи, Кръв капе от сърцето. Защо си ти девойко толко хубава, ала защо девойко си толко люта. Очите ти са черни, черна косата, а думите неверни,