Богдана Карадочева - Следобедна песничка

Както се разхождах в уличката строга, както си подсвирквах в слънчевия смях, в нещо се препънах - беше твоят поглед и да се обърна, тъй и не посмях. Зяпах по витрините в ранния следобед, облаче увисна като стар въпрос. Бях те позабравила, даже и не помня светлоок ли беше или тъмнокос. Как ни разлюля странно пролетта, дяволска шега с нас си прави тя. Как се завъртя този пъстър свят - всеки има път, няма път назад. И стоях на ъгъла, свършваше следобедът, песничката някъде взе, че отлетя. Рана на коляното - спънах се във погледа ти, но да се обърна, тъй и не посмях. Как ни разлюля странно пролетта, дяволска шега с нас си прави тя. Как се завъртя този пъстър свят - всеки има път, няма път назад...