Веселин Маринов - Сбогом моя лятна любов

Бърза лятото, пак си отива… Есента пъстър спомен таче. И защо да не бъдем щастливи - лъч ни гали, припява щурче. Помъдрелите дни стават къси, А студените нощи - без край. И над нас, вежди облачни свъсил, се разстила небесният рай. Бърза лятото, пак си отива. А в душите ни слънце вали… Остани и след нас, моя лятна любов, че без твоята ласка боли. Листопад, а в сърцето ми - лято, песен птича и плод натежал, и любов, отшумяла, която зъзне гола в мъгливия шал.