Атила ft DJ Darkstep - Raindropz

Аз чувам само дъжда, чувам само дъжда и знам че ще е дълга за мен отново нощта 4х Чувам само дъжда и всяка следваща капка в морето на вечността ми напомня за това, колко преходна е за нас реалността, как се спъваме в дребнави мисли и жалки смешни терзания и се опитваме да вярваме на моментни материални упования, как сами изпразваме животът си от истинският му смисъл и от разбитите парченца вкусът му става все по кисел, мисъл след мисъл минава през мен, чувайки капките дъждовни, сещам се за всички малки,отровни спорове жалки, прободни както за теб, по-същият начин, така и за човека срещу теб, ако погледнем светът отгоре ще видим, че става все по блед , все по-болен, все по-грозен, все по-сив и все по-долен и всеки един човешки ум, се чувства все по-недоволен, вместо волен и свободен става окован и затворен, а истинският човек е вътре в теб сякаш от тялото си изгонен, поробен в системата в един свят, наистина толкова условен, принуден да съществува тормозен, докато не бъде в земята заровен, изгубени бродиме, търсиме, истина, но тя си остава отново потискана все още от никога тя не е избистрена и няма я в никоя страница вписана, единствена е вътре в теб, вътре в нас, сами над себе си знай, че имаме най-голямата власт, всяка една от дъждовните капки за мен е нечии живот, мимолетен, на времето всеки един от нас завинаги ще е роб, но както те идват от едно и после в едно ще се слеят така и нашите души на един друг етап заедно ще заживеят АЗ чувам само дъжда, чувам само дъжда и знам че ще е дълга за мен отново нощта 4х Нощта е тъмна, а дъжда по моят прозорец барабани, сега сме само аз и той и мислим за отминалите дни, аз слушам неговите приказки, капките по стъклото звънят, а тъмните софийски улици навън само замислено мълчат, това са божите сълзи, който върху нас сега се изливат, цялата болка и отчаяние от лицето на земята измиват, изтриват това което ние сами причиняваме на себе си, те отстраняват омразата но остават дълбоките белези, лека носталгия в мен се надига по време на нашият диалог, тя отприщва в мен меланхолия и болезнен кървав поток, трябва да го допусна в душата си, греховете ми да отмие, за да може и тази нощ дъжд демоните на злото да надвие, да попие живота в пустинята на моят духовен храм, в борбата с моят ад, в тъмната нощ аз отново не съм сам и знам, че всяка следваща капка носи нов живот, нова мисъл пропита в мен и изцедена в думите който сега съм написал АЗ чувам само дъжда чувам само дъжда и знам че ще е дълга за мен отново нощта 4х