Георги Минчев & Стари Муцуни - Музикантска Съдба

Един скъсан блу джинс и една китара за четвърт век на сцена това ми е кяра. Но както казваше баща ми музикантска съдба, благодарен съм му все пак че не ме разколеба. Пък и важното в живота е приятели да имаш и повече да даваш от колкото да взимаш. Важното в живота това е любовта а богатсвото и славата те са суета. Музикантската съдба обаче не е за всеки и наистина така е не по дискотеки, а в мазето на Московска 5 най-добре човек можеше истината сам да прозре. Там по силата на някакви неписани закони, ни водеха понеже носим тесни панталони, но и не това беше големият ни грях а че не бяхме като тях. Ние нито ще забравим, нито ще забравим. Дори компромис да направим. Кого да съжалим? Някой който продължава да си мисли, че власта с кръв се взима с кръв се дава и който с пяна на уста слуша сега песента ни. През колко идиотщини живота ни премина? Половината от нас избягаха в чужбина. И какво да правят тук - да умират от глад или парите да перат на някой тарикат? Но кой срещу пари от паметта ще се изтрие, това че като млад е бил принуден да се крие, за да слуша как Ринго, Джордж, Джон и Пол пеят рок енд ролл. Ние нито ще забравим, нито ще забравим. Дори компромис да направим. Кого да съжалим? Някой който продължава да си мисли, че власта с кръв се взима с кръв се дава и който с пяна на уста слуша сега песента ни.