Васил Найденов & Венцислав Кътов - Болката отляво

Странно просветлява смръщеният ден, спомен загорчава, тя стои пред мен. Искам да докосна пръстите и пак, но не зная просто как. Но зная - миналото мина, бъдещето не. Ако се докоснем в кратък миг поне, ще избухне огън, ще ни върне там няма връщане назад. Припев: Тя бе любов, (х2) реже като нож, и няма ден, и няма нощ. И отново смръщен гледа те светът. Всеки се завръща в своя собствен път. Всичко отминава под това небе, болката отляво - не! Припев: Тя бе любов, (х2) реже като нож, и няма ден, и няма нощ. Припев: Тя бе любов, (х2) реже като нож, и няма ден, и няма нощ.