Веселин Маринов - Под старата асма

От снимките на мойто детство една ми е любимата: на двора цялото семейство сме под зелената асма. Било е някоя неделя – тогава правехме така: разговори, смях, вечеря под зелената асма. Старата асма на двора... Колко много спомени... Боже, ако може тя да проговори, сладко ще те просълзи! Старата асма на двора още си е същата: в сянката под нея с мойте близки хора там забравям за света. Живот и здраве – след години едно хлапе да тича тук. И нови спомени любими да се родят със моя внук. И както мен във мойто детство, той да усеща пак това: Най-щастливото семейство под асмата се събра.