Даниела Маринова - Самотнице моя

Ти си там под стряхата на старата къща. с протегната, за милост ръка. 3абързани хора, пускат монети всякакви. В студ, в зной, дори в дъжда. Бял сняг се спира по лицето ти, и скреж ,се вижда в твойта коса. Гледам те дълго как си свела глава. И чувствам колко студено е в твойта душа. R/ Ти си толкова малка и крехка, с вечно протегната в студ ръка . А очите ти въглени черни. Все мен преследват сега. Години пред мен си, аз със теб раста. От просията си, можеш ли . Да нахраниш, ти брат и сестра. Самотнице малка мургаво мое дете. Което остана завинаги в мен и в мойто сърце. В утрото изтичах боса, и дръпнах завесата аз. Пред очите си виждах картина жестока. Жестока гледка в ранният час. ТИ ЛЕЖЕШЕ В СНЕГА БЕЗЖИЗНЕНО БЕШЕ ТВОЕТО МАЛКО ТЕЛЦЕ В РЪКАТА ДЪРЖЕШЕ ЖЪЛТИЦА САМОТНИЦЕ МАЛКА МУРГАВО МОЕ ДЕТЕ.