Хората от гетото - Един за всички

Душата ми крещи, сърцето ми кърви, сякаш нещо от вътре хей мене ме гори. Нахлуват спомени за тези дни, когато рамо до рамо със тебе бяхме аз и ти, спомняш си нали заклехме се преди, приятели докато смъртта ни раздели Какво ли ние с тебе не сме преживяли, видяли обаче факт е че сме оцеляли, защото моят гръб пазиш ти, а аз паза твоя, когато двама влезнеме във боя и няма нас с тебе кои да ни победи, за теб се жертвам аз, за мен се жртваш ти, със едни гърди и то какви от стомана, поемам рана след рана аз готов съм за това, ти за мене си причина, зъби да стискам не познавам думи, като не мога и не искам... Припев: 2Х Един за всички и всички за един, това е правилото на което аз и ти държим, във готото и ще баде така до деня, в които ще ни раздели смъртта. Какво чувствам аз знае само Бог, имам нужда от поткрепа, във този свят жесток, но знам че и ти се чувстваш така и аз винаги ще бада тук да ти подам ръка, където и да се намираш ти под небето, повикаи ме ти, и аз пристигам ето, пътищата се разделят, но и се пресичат, истинските приятели, никога не се отричат, един до друг, един зад друг завинаги знай, дори да се намираш на другия край на Земята, ти си ми в главата и в сърцето, за теб ще пресуша човече, даже и морето и нищо мене хей не може да ме спре, по-добре да пукна прав, отколкото на колене, но никога аз наяма да те изоставя, заклевам се че никога не ще те забравя... Припев: 2Х Един за всички и всички за един, това е правилото на което аз и ти държим, във готото и ще баде така до деня в които ще ни раздели смъртта. Отдавна се познаваме един на друг държим, в училище със теб седяхме чин до чин. И сега сме заедно микрофон до микрофон, пистолет до пистолет, двамата вървим на пред. Аз подкрепям теб и ти подкрепяш мен. И така ще бъде до деня във който ще умрем. Без значение дали е Декември или Май, за теб съм готов да се боря аз до край. И единствено смъртта може да ни раздели, да ни попречи да сбъднем своите мечти. Времето лети и неусетно почти, ти стана двадесет и четири, а аз на двадесет и три. Години през които свои собствен път избрахме, по него вървяхме и факт е че не спряхме. Решени да продължим до самият край. Решени да превърнеме живота си във рай... Припев: 2Х Един за всички и всички за един, това е правилото на което аз и ти държим, във готото и ще баде така до деня в които ще ни раздели смъртта.