Богдана Карадочева - Сама с вятъра

Градински празен ресторант с дъждовни маси. На всяка седнала е само есента. И, както нея, също тук и аз сама съм; сама със вятъра, отнесъл младостта. Отново връща ни я този вяттър с танца, дървета, лампи, маси в тоя лунен час. Листата жълти нека станат в миг зелени! Сама със вятъра да стана млада аз! Ветре, самотнико, върни ни в оня задъхан миг в нощта танц със една любов без име; танц, отлетял със младостта. Прегърни ме ти, щом други няма! Разлюлей се с мен и ти си сам! Няма самота, щом с теб сме двама на Земята - този дансинг най-голям!