БТР - В пламъка на ада

Червена е на слънцето пламтящата глава, и кървав е брегът на залеза далечен. До бяло нажежена е и бедната земя, и под краката е безмилостно горещо. Напразно се опитваме да спрем с ръка на времето отворените вени. Червено,всичко е червено от кръвта и няма място за спасение. След нас защо препуска на своя черен кон? Душата тялото напуска в предсмъртния си стон. Бавно тя пое на пътя към своя вечен дом. Ще носим важно кръста на своя смъртен грях. Ще изстинат всички чувства, ще горим в пламъка на ада, докато всяка своя грешка докрай се изплати, ще вървим през огнена жарава, докато тягостна и грешна душата си спасим. Ще горим в пламъка на ада, докато всяка своя грешка докрай се изплати, ще вървим през огнена жарава, докато тягостна и грешна душата си спасим.