Балканджи - Поглед

Той: Погледът му надалеч достига, ти искаш ли да дойдеш с мен? До там нека двама станем част от семира забравен какво е било. Заедно ще вървим под звездите ти искаш ли да литнеш с мен? До тях нека двама станем част от семира погледнем през ръба на света. Дълго вървяха те във сумрака хванати ръка за ръка. В този миг безкрайно красиви заедно божествени бяха. (х2) Тя: Как искам да стигна с теб до края, двама да бъдем миг от вечността. Полета на времето за миг там се спира между деня и нощта. Пътят ще следвам с теб надалече изчезващ в безкрайността. Там ритъма на времето спира зад нас е мрак, напред светлина.