Атила - Буря

Връщам се в умът си и пак, търся отговор мога ли в бурята сам да вляза, сякаш съм попаднал в капан вятър и порой, небето се сгромолясва. Връщам се в умът си и знам, идва тежка нощ виждам слънцето как залязва, сякаш съм попаднал в капан, нека бурята всеки мой страх отнася. Облак надвисна над мене и сянка отгоре ми хвърли, тя пое ме в обятия ледени сякаш изпила кръвта ми, толкова пъти, водопади студена пот мръсни, тичат по тялото тръни, увиват ме, взимат ме, хвърлят ме в реките на спомени мътни, тогава се будя, бурята на прага ми чака мълчаливо, не е сън, тя е вън, дошла е за мен и стой търпеливо, ако изляза, тя ще ме погълне, ако остана, нищо няма да се сбъдне, умът ми ще рухне, утре, не ми остана много в него да съм вътре, отварям вратата за сенките мрачни, черни ездачи, влача се, дъждовните капки камшици в лицето безбродни палачи, мразя се, когато съм слаб, вятъра на земята ме поваля, изправям се, бавно вървя, но в калта да потъна не се оставям, целувка на облаци, носи светкавица виждам вече, тази буря ме събира, вдига, убива, страха който в мене гнездеше, раждам се, в отровата моя, бурята буди убива покоя, жажда, утолява пороя, вече за следваща буря се моля. Връщам се в умът си и пак, търся отговор мога ли в бурята сам да вляза, сякаш съм попаднал в капан вятър и порой, небето се сгромолясва. Връщам се в умът си и знам, идва тежка нощ виждам слънцето как залязва, сякаш съм попаднал в капан, нека бурята всеки мой страх отнася. Плащам цената, листа е пълен, сякаш по тяло, рисувам с въглен, метафори безплътни, зеници бездънни, редовете ми пътища стръмни, стъпките изваяли се до целта ми, но когато не виждаш пред себе си избор друг нямаш, ината и волята да са твой юмрук или да бягаш, сила е, болката в теб да отекне, нейната песен е химн, минал си пагубна буря перфектна, излизаш непобедим, затова по пътя си вървя с тревоги и мойте братя станали са облаци дъждовни, бури сезонни, с радост чакам щом се мръква, винаги съм по-силен в ледената и прегръдка и не млъква небето, гръмва и ето, пътят ми пак осветен е, кал до коленете, вятър в лицето, съмнение унищожено, раждам се, в отровата моя, бурята буди убива покоя, жажда, утолявам в пороя, вече за следваща буря се моля. Връщам се в умът си и пак, търся отговор мога ли в бурята сам да вляза, сякаш съм попаднал в капан вятър и порой, небето се сгромолясва. Връщам се в умът си и знам, идва тежка нощ виждам слънцето как залязва, сякаш съм попаднал в капан, нека бурята всеки мой страх отнася.