Фактор - Самотният

Той върви по ръба на тротоара под корона от слънчеви кестени. С бяла риза, с коса побеляла - той върви, върви и си мисли за нещо си. За какво ли си мисли човечеца и какво ли очаква от времето? Дъждобран не е взел днес със себе си, но едва ли това е проблемът му. О-о-о, йе-е-и-е И ръка за ръка със надеждата, край витрините светли и лъскави срамежливо човекът оглежда се и разнася навсякъде кръста си. Той върви и сияят очите му, нещо смешно си шепне със вятъра, по ръба на тротоара усмихнато той - самотният - търси приятели. Той върви и сияят очите му, нещо смешно си шепне със вятъра, по ръба на тротоара усмихнато той - самотният - търси приятели .