Георги Минчев - Бяла тишина

Късен гларус над нас прелетя, бързи спомени в мрака препуснаха и подирихме пак любовта в топлината на устните, но намерихме само една - тишина. Беше тихо във наште сърца, беше тихо в очите притворени и стояхме със тъжни лица, и се вслушвахме в спомена, но дочувахме само една - тишина. В нощта птица пак лети, в нощта тихо тъгуваме аз и ти. Над морето изгрява денят и блестят върховете на мачтите, кораб вдига отново платна да отплува със вятъра, а в платната белее една - тишина. В нощта птица пак лети, в нощта тихо тъгуваме аз и ти. Над морето изгрява денят и блестят върховете на мачтите, кораб вдига отново платна да отплува със вятъра, а в платната белее една - тишина.