Стоян Михалев & Виктор - Ревността

Ревността пак до мен лежи, тихо ми шепти с кой сега си ти? Ревността вместо теб сега с устни като лед бавно ме целува. Ако днес пак ти позвъня, не отваряй ти - аз не идвам сам. Ревността ще ти бъде гост - вместо мене тя, с тебе ще говори. Припев: Скрий се от мен и от нея, замълчи, не плачи - тя е жадна за сълзи! Покрай теб, покрай мен като хищник дебне ревността за нашите сълзи. Ревността няма да заспи, в празното легло ще те чака пак. Ревността с твоите ръце снимките ни с теб до една разкъса. Ако днес твоите неща събера накуп и изхвърля вън, разбери, че не съм бил аз - беше ревността. Беше любовта. Припев:...