БТР - Морска Песен

Какво ще остане от две вълни слели своя път и забравили да спрат. Нежни следи по пясъка блестят, спомня си с тъка за тях брега. Не,не пресъхва това море, и нещо не може да го спре. Бушуват безкрай човешки съдби, отломки от нас,как боли. Не поглеждай ти сега назад, белите платна вдигни и тръгни Ще почувствам живота си нов, ще открия нова любов. И дори да е черна нощта, аз ще следвам щастлива звезда,щастлива звезда. И бреговете ще останат надалеч но ще гледат дълго тя след теб, и ще се питаш сред залива студен този вкус на устни защо е тъй студен. Но спри,залети през синьото море и нищо не може да ни спре. Бушуват безкрай човешки съдби, отломки сме аз и ти. Не поглеждай към брега назад, белите платна стегни, лети,в простора лети. Ще почувствам живота си нов, ще открия нова любов. И дори да е черна нощта, аз ще следвам щастлива звезда. Ще почувствам живота си нов, ще открия нова любов. И дори да е черна нощта, аз ще следвам щастлива звезда,щастлива звезда. И дори да си тук накрай на света, вятъра носи онази стара тъга, че някой някъде не спи, и чака твойте очи, тръгни моряко,тръгни. Ще почувствам живота си нов, ще открия нова любов. И дори да е черна нощта, аз ще следвам щастлива звезда. Ще почувствам живота си нов, ще открия нова любов. И дори да е черна нощта, аз ще следвам щастлива звезда,щастлива звезда.