Васко Кръпката - Кучето на крайният квартал

Родих се случайно край кофите за смет и цял живот си патя с моя скапан късмет. Не познавам баща си, той не знае за мен, а майка ми избяга още същия ден. Аз съм кучето на крайния квартал и тази нощ ще си полегна във лепкавата кал. Нямам порода, родословно дърво, но имам природа и набито око. Не ставам за изложба - помияр ненадарен, дори котките не ги е много страх от мен. Аз съм кучето на крайния квартал и не помня от кога, от кога не съм ял. Гладен и жаден дочаках нощта, отчаян и тъжен, пак съм сам на света. Самотен и беден във жега и мраз от теб, господине, по-свободен съм аз. Аз съм кучето на крайния квартал и някой ден ще свърша под гумите на някой самосвал...