Маргарита Хранова & Вили Кавалджиев - Оставаме

Припев: Оставаме, оставаме и нищо, че е есен. Oставаме, оставаме и нищо, че брегът е пуст. Оставаме, оставаме понякога така, пред погледа на залеза изпращаме деня. Отива си и лятото, пристъпва есента, отива си понякога и някоя мечта. Bridge: Един, един самотен плаж, един скелет на лодка и вече не е златен този пясък, и вече / не е слънчев/ 2 този бряг. Не, не, / не почва/ 2 листопада, не, не, не, не, не идва есента! А ние си оставаме, оставаме така пред погледа на залеза изпращаме деня и тръгваме на някъде - навярно към дома, обрулени от вятъра вървим покрай брега. Припев: Оставаме, оставаме и нищо, че е есен, oставаме, оставаме понякога така, оставяме, оставяме усмивка и тъга. А-а-а!