Гергана Димова - Прах

Видяли болката от слабостта в моите очи, знаеш ли че други щом ме погледне в тях питат кой си ти, как да се спася незная, като идваш пак за да ме раниш! И на прах сърцето става, лъжеш го и пак ти прощава, губя с теб ума си, моля те недей. Само прах в мен остава, тръгваш ли убий ме тогава, изгори ме с устни и ме разпилей. След теб остава кървава следа в мойте сълзи и по нея идваш пак за остатъка от сърцето ми, как да се спася незнам, но те пускам там за да ме раниш.