Camorata & Bobo - Нашата изповед

Колко братя са долу принудени от бедността, моето минало ме дърпа , но чиста ми е съвестта Господ ми е свидетел бях честен пред олтара в морето бурно на живота не ще намериш фара молех да ме чуят , а те се правеха на глухи чупят се пред мен сега сякаш пръчки сухи. Нация от неуки мързелът е твоят слогън страхът е позор , а пък знанието огън помня класната стая слагаха ме сам на чин имаха отличен нали бащите бяха с чин, великите артисти преживяват от халтури. Търся истинска любов уморих се от авантюри, всяка сутрин се събуждам с мисълта, че той ме гледа следата която оставям няма да е бледа, случва се брат дори мъжът също плаче закърмен съм с поезия още от пеленаче. Припев: Забравил си да се усмихваш приятелю.. Какво става с теб.. това ти ли си ,дали ще си пак ти когато болката отиде си? Ще тръгнеш ли по правилният път пак не искам да те виждам потънал в мрак аз знам ,че силен си ние сме с теб .. ние сме с теб! Помня първия запис питам се нима остарях, нима красивите моменти пропилях, помня как ми се кълнеше докато палеше свещица . Големият град направи мъже от малките дечица, горд съм с мойте братя от южната трибуна, а младите ги няма пред избирателната урна . Нощите безсънни ме направиха по- мъдър, играта на фунийки бе тогава нашият кънтър. Кой ще върне дните.. защо мълчите? Човекът е бедняк щом отнемат му мечтите, злобата за жалост е най – срещаното чувство да правиш и да даваш любов брат е изкуство. Когато съм пред листа сякаш съм в черква респекта е за този, който не е спирал да реква моля се да ме пази Богородица чувствам се силен в моменти на безизходица. Припев: Забравил си да се усмихваш приятелю.. Какво става с теб.. това ти ли си ,дали ще си пак ти когато болката отиде си? Ще тръгнеш ли по правилният път пак не искам да те виждам потънал в мрак аз знам ,че силен си ние сме с теб .. ние сме с теб! Бял ден да не виждам ми каза циганката с протегнати ръце за милостиня, когато я отминах ,но тя не знаеше ,че джоба ми е празен по-празен дори от джоба на корумпиран политик мазен.. бях газен, бях мразен , бях сочен с пръст, бях оклеветен и удрян от ток трифазен, но никога не съм се чувствал жертва. Сея а има ли сеитба ще има и жътва пея,но вече не съм същия и се боря по двата начина .. по чистия и мръсния от късния следобед разпуснах оня свой хребет разбрах, че няма да се превърна в бял лебед! Припев: Забравил си да се усмихваш приятелю.. Какво става с теб.. това ти ли си ,дали ще си пак ти когато болката отиде си? Ще тръгнеш ли по правилният път пак не искам да те виждам потънал в мрак аз знам ,че силен си ние сме с теб .. ние сме с теб! (х2)