Лили Иванова & Асен Гаргов - Две думи от нас

Бягат спомени, бягат пътеки. Неизбежно пространство назад. Но остава, макар и далеко преживеният някога свят. С ненаписани свои закони. С неизказани думи по здрач. Над които от есенни клони падат тъжни листа, като плач. И познато танго залюлява Неочаквана дълга забрава. А звездица една с тъжен глас си припомня две думи от нас. И познато танго залюлява неочаквана дълга забрава. А звездица една с тъжен глас си припомня две думи от нас. Двете думи, изречени тихо под бреза полудяла от май. След които две сенки се скриха в своя толкова мъничък рай. И наречена беше звездата. С нас наречен бе целия свят. Но върти се, върти се земята. Тя напред – обичта ни назад. И познато танго залюлява неочаквана дълга забрава. А звездица една с тъжен глас си припомня две думи от нас. И познато танго залюлява неочаквана дълга забрава. А звездица една с тъжен глас си припомня две думи от нас.