Миро & Деси Тенекиджиева - Когато всичко свърши

Миро: Погледни... Погледни... Деси: Когато всичко свърши, сърцето сякаш спря за миг и после продължи, но не и ти. Ти там остана, но част от себе си намерих в твоите очи. Защо ми каза, че винаги ще сме едно? Защо ме раздели от себе си? Ти тръгна, но аз си тръгнах много преди теб. С дъждовни облаци по мен остави следи. Миро: Погледни... Виж как в очите ми вали. Деси: Защо ми каза, че винаги ще сме едно? Защо ме раздели от себе си? Прекрасно беше, можеше да продължи, но всичко свърши там, където свърши, нали? Миро: Погледни... Виж как в очите ми вали. Деси: Горещи дни със спомени за теб, По всяка част от мен усещам ги. Ти там остана, но миг от себе си намерих в твоите очи. Сега съм с друг, но още си и ти. Красиво е... Защо ми каза, че винаги ще сме едно? Защо ме раздели от себе си? Прекрасно беше, можеше да продължи, но всичко свърши там, където свърши, нали? Миро: Когато бях до теб не ти признах, до тебе бях, но себе си не бях... Не бях... И никой като мен на някой като теб не казва "ти не си за мен," но аз... Аз знам, че никой като не теб не вярва колко много се ранява сам. А със теб и аз го правя, знам. Деси: Защо ми каза, че винаги ще сме едно? Защо ме раздели от себе си? Прекрасно беше, можеше да продължи, но всичко свърши там, където свърши, нали? (х2)