Щурците - По пътя

Рок-концертът отшумя. Залата е вече празна... Гасне всяка светлина - никой тук не е останал. И пианото звучи странно и така самотно - сякаш в него се таи болка от далечен спомен. Рок-концертът отшумя. Залата е вече празна... Колко много тишина и една хотелска стая. Утре ме очакват пак нови срещи и лица, сцената на някой град и отново тишина... Рок-концертът отшумя. Залата е вече празна... И във тази тишина, само моето пиано тихо разговаря с мен, сякаш иска да ми каже: "Бързай, времето тече, тука всичко си оставил". И днес, сега, когато давам всичко на тез, които мразя и обичам вървя напред по пътя си и знам, че още дишам.