Щурците − Предчувствие

Спи все още малката ела, в сънища зелени тръпне вън. Може би очаква тя да пробуди вятър този сън. Но не знам защо сега във мен сякаш вик прекъсна този сън. Слиза тежък вятър навън,носи пепел и прах. Миг е само времето за страх. Припев: И тревогата полита в мен към далечен свят,изпепелен. Към пресъхнали реки във които спомени само извират. Къде съм аз? Над дървета впити в пясък - мъртви силуети, над загинал град,където времето е спряло. Сякаш сто лета са сбрали свойта жар - до бяло. В тази тъй абсурдна зима мен дали ме има? Припев: А беше пролет,спеше вън малката ела. Може би тревожен сън беше ти предчувствие във мен... Над безкрайни хоризонти залез пак изгрява. Звук на упорит часовник странно продължава - механичният свидетел на секунди ярост. Мъртва е една планета в моя сън кошмарен. Припев: И тревогата полита в мен към далечен свят,изпепелен. Към пресъхнали реки във които /спомени само извират. Къде съм аз? /x3 соло