Братя Аргирови - Залез

Откъсвах вече този ден от календара на земята, когато слънцето се спря в картината ми на стената. На избелялото платно забравен кораб се събуди и късен гларус не успя под слънцето да се промуши. Дочух вик, дочух стих, дочух шепот и смях, дочух истински думи във стаята пак. За теб дълго живях, без теб дълго мълчах и до теб ще летя. Дочух вик, дочух стих, дочух шепот и смях, дочух истински думи във стаята пак. За теб дълго живях, без теб дълго мълчах и до теб ще летя. Преди да изгори до край крилата му се позлатиха, на палубата екна вик и после всичко стана тихо. А слънцето закри очи и бавно слезе към морето. Във стаята ми две сълзи до късно тази нощ ще светят. Дочух вик, дочух стих, дочух шепот и смях, дочух истински думи във стаята пак. За теб дълго живях, без теб дълго мълчах и до теб ще летя. Дочух вик, дочух стих, дочух шепот и смях, дочух истински думи във стаята пак. За теб дълго живях, без теб дълго мълчах и до теб ще летя. Дочух вик, дочух стих, дочух шепот и смях, дочух истински думи във стаята пак. За теб дълго живях, без теб дълго мълчах и до теб ще летя. Дочух вик, дочух стих, дочух шепот и смях, дочух истински думи във стаята пак. За теб дълго живях, без теб дълго мълчах и до теб ще летя.