Щурците - Имаш ли приятел

Аз бях момче като другите всички деца, спомням си - често играхме такава игра: Робинзон, който пътуваше с кораби, Робинзон, който откриваше острови, Робинзон, който порасна голям, но беше толкова сам... Всички големи се смяха на наш’та игра, а ние доволни започвахме друга така: Гъливер, който разкъсва въжетата, Гъливер, който обича джуджетата, Гъливер, който макар и голям, пак е толкова сам... И аз съм днес голям, замислен и сериозен, защо ли пак съм сам, защо ли се тормозя? Спомням си наш’те първи стъпки, спомням си наш’те първи тръпки, винаги малко неразбрани свикнахме с упреци и закани. Ето и ти си стабилен, уверен младеж, но кажи ми: пазиш ли в себе си онзи момчешки стремеж да бъдеш: Дон Кихот, който се бореше с мелници, Дон Кихот, който безкрайно във себе си пазеше нея - една Дулцинея и не беше сам... Имаш ли ти един приятел, който да е като теб мечтател, ще оцелееш, ще запазиш Дон Кихот в себе, Робинзон, Гъливер... Трябва да имаш един приятел, и ако е като теб мечтател, ще оцелееш, ще запазиш Дон Кихот в себе, Робинзон, Гъливер...