Веселин Маринов - Сняг

Този сняг е съвсем нов няма спомени за преди, но ме връща към теб любов към деня, в който тръгна ти. И тогава така валя и тогава с дни не спря а снежинките от тъга се превръщаха във вода Колко пъти броях до 100 и се взирах в бялото да те видя за миг дори, да извикам след тебе ’’спри’’. И до днес вали в мен и е тъжно и не съвсем. В прозореца ми студа те рисува усмихната. Любовта ни не беше сняг като него да се стопи ще намеря пътека пак към сърцето ти, може би. Любовта ни не е от сняг - тя не може да се стопи, тя при мен ще те върне пак и този път ще е завинаги. Тя при мен ще те върне пак този път, завинаги...