Боян Иванов - Зеленоокото момиче

То беше мъничко момиче, (али-гали) с очи зелени и добри (али-гали) и аз, изглежда, го обичах, (али-гали) но туй пред него не разкрих. (али-гали) А аз не разкрих. То често тръгваше със мене (али-гали) по булеварда тих и пуст, (али-гали) и стихове най-възвишени (али-гали) аз рецитирах наизуст. (али-гали) Хе-ей, наизуст. На теми сложни и космични беседвах с него всеки ден. Зеленоокото момиче бе винаги съгласно с мен. А бяха вечерите лунни (али-гали) и аз, изглежда, влюбен бях, (али-гали) но ни веднъж да го целуна (али-гали) аз не посмях, аз не посмях. (али-гали) А аз не посмях. На теми сложни и космични беседвах с него всеки ден. Зеленоокото момиче бе винаги съгласно с мен. И както често става, скоро (али-гали) това момиче тръгна с друг. (али-гали) Но за това не ще говоря (али-гали) и свършвам песента до тук. (али-гали) Хе-ей, до тук. (х3)