Владимир Высоцкий - Он не вернулся из боя

Почему все не так? Вроде все как всегда: То же небо опять голубое, Тот же лес, тот же воздух и та же вода, Только он не вернулся из боя. Тот же лес, тот же воздух и та же вода, Только он не вернулся из боя. Мне теперь не понять, кто же прав был из нас В наших спорах без сна и покоя. Мне не стало хватать его только сейчас, Когда он не вернулся из боя. Он молчал невпопад и не в такт подпевал: Он всегда говорил про другое. Он мне спать не давал, он с восходом вставал, А вчера не вернулся из боя. То что пусто теперь - не про то разговор, Вдруг заметил я: нас было двое. Для меня будто ветром задуло костер, Когда он не вернулся из боя. Нынче вырвалась, будто из плена весна- По ошибке окликнул его я: "Друг, оставь покурить" - А в ответ тишина... Он вчера не вернулся из боя. Наши мертвые нас не оставят в беде: Наши мертвые как часовые. Отражается небо в лесу как в воде, И деревья стоят голубые. Нам и места в землянке хватало вполне, Нам и время - текло для обоих. Все теперь одному, только кажется мне: Это я не вернулся из боя

Защо ми се струва,че нещо не е наред? Като че ли всичко си е както преди: Гората е същата, въздуха е същия и водата е същата, Само дето той не се върна от боя. Гората е същата, въздуха е същия и водата е същата, Само дето той не се върна от боя. Вече няма да мога да разбера, кой от нас беше прав В нашите спорове без сън и покой. Той започна да ми липсва едва сега, Когато не се върна от боя. Той мълчеше неуместно и пееше фалшиво: Него все не можеше да го разбереш. Той не ме оставяше да спя, той ставаше още с изгрева, А вчера не се върна от боя. Сега ми е самотно - но не за това става дума, Изведнъж усетих: та ние бяхме двама. И сякаш вятър ми загаси огъня, Когато той не се върна от боя. А днес пролета се отскубна, сякаш е била в плен- По погрешка му подхвърлих: ”Приятел, остави ми да допуша” - А в отговор тишина... Той вчера не се върна от боя. Нашите мъртви няма да ни оставят в бедата: Нашите мъртви са ни като часови. Небето се отразява в гората като във вода, И дърветата са някак сини. На нас и мястото в землянката ни стигаше напълно, На нас и времето - течеше и за двама ни Сега всичко е само на единия, само дето ми се струва: Като че ли не се върнах от боя аз.