Борис Дали - Горчива самота

Не плачи убиват твойте сълзи, всяка глътка въздух ми горчи, тръгваш си оставяш тиха самота, като нож пронизва сутринта. Мога ли, като те срещна да отмина и да спре да ме вълнува твойто име, как без теб да прогоня самотата любовта ми е вече непозната. Всяка нощ те имам само в съня, като нож пронизва сутринта търся те по навик още все така, давя се в горчива самота. Мога ли, като те срещна да отмина и да спре да ме вълнува твойто име, как без теб да прогоня самотата любовта ми е вече непозната.