Веселин Маринов - Когато Си Отива Любовта

1. Закъснели обещания са очите на нощта, ти мълчиш като признание, в дъжда си тръгва любовта. Търсиш думи за сбогуване, а от думи няма нужда. За последно се целуваме и ти си тръгваш друга, вече чужда. ПРИПЕВ: Ако времето лекува, нека мен не ме щади, а да спре мига, в(ъв) който бавно тръгваш ти. Още нещо да ти кажа, за последно да ти кажа - как ми липсваш! (2 Казват, времето лекува, не, не вярвам на това, виждам само теб обърнали на зад глава. И каквото и да правя, нито мога, нито ще забравя как ми липсваш!(2) 2. Дълги нощи и самотни дни, как ми липсва всичко твое... А колко искам да си пак до мен, след тебе всичко е измислица... ПРИПЕВ: И ако времето лекува, нека мен не ме щади, а да спре мига, в(ъв) който бавно тръгваш ти. Още нещо да ти кажа, за последно да ти кажа - как ми липсваш!(2) и как те искам, как те искам! И каквото и да правя, нито мога, нито ще забравя как ми липсваш (2)! Колко нежност има в тази нощ, а аз заспивам без любов!