Десита - Разкажи ѝ

Ти ме довърши, разби ме тотално
Сега виня съдбата, че ми е гадно
И казват минавало със времето само
Но кой от тях със мен боли го наравно?
И ето ни тук сме, сега след години
Животът среща ни, за да се подминем
Ти имаш деца, толкова са красиви
Дано с жена ти да сте много щастливи

Разкажи за мен и теб на дъщеря ти
Когато в скута ти заради мъж заплаче
В очите ѝ тогава ще ме припознаеш
И който я е наранил, ще го ругаеш
Разкажи ѝ, че баща ѝ е утайка
Ако е бил различен, щях да съм ѝ майка
И всеки път историята ни във нейните очи
Ще я виждаш и ще боли

Сега като питат коя съм децата
Кажи им просто, че съм стара позната
Която забравил си, и без да се трогваш
Лъжи, че името ми бегло си спомняш
И ето ме тук съм, сега след години
Все още чакам болката да ми мине
Не, нямам сърце, нищо си нямам
Ей така, със празнотата си лягам

Разкажи за мен и теб на дъщеря ти
Когато в скута ти заради мъж заплаче
В очите ѝ тогава ще ме припознаеш
И който я е наранил, ще го ругаеш
Разкажи ѝ, че баща ѝ е утайка
Ако е бил различен, щях да съм ѝ майка
И всеки път историята ни във нейните очи
Ще я виждаш и ще боли

Ще боли, ще боли, ще боли (Ще боли)
Ще боли, ще боли (Когато я погледнеш)
Ще боли, ще боли, ще боли (Ще боли)
Ще боли, ще боли (Когато я погледнеш)

Ровя се в снимки, на спомени робувам
Кафето, дето пиеш, още го купувам
И пия си го със поредната цигара
Дето пак, пак паля, но не се забравя
(Пак, пак паля) Но не се забравя
(Пак, пак паля) Но не се забравя
(Пак, пак паля) Но не се забравя

Разкажи за мен и теб на дъщеря ти
Когато в скута ти заради мъж заплаче
В очите ѝ тогава ще ме припознаеш
И който я е наранил, ще го ругаеш
Разкажи ѝ, че баща ѝ е утайка
Ако е бил различен, щях да съм ѝ майка
И всеки път историята ни във нейните очи
Ще я виждаш и ще боли

Текстът вече е на български език, затова го връщам без промяна:

Ти ме довърши, разби ме тотално
Сега виня съдбата, че ми е гадно
И казват минавало със времето само
Но кой от тях със мен боли го наравно?
И ето ни тук сме, сега след години
Животът среща ни, за да се подминем
Ти имаш деца, толкова са красиви
Дано с жена ти да сте много щастливи

Разкажи за мен и теб на дъщеря ти
Когато в скута ти заради мъж заплаче
В очите ѝ тогава ще ме припознаеш
И който я е наранил, ще го ругаеш
Разкажи ѝ, че баща ѝ е утайка
Ако е бил различен, щях да съм ѝ майка
И всеки път историята ни във нейните очи
Ще я виждаш и ще боли

Сега като питат коя съм децата
Кажи им просто, че съм стара позната
Която забравил си, и без да се трогваш
Лъжи, че името ми бегло си спомняш
И ето ме тук съм, сега след години
Все още чакам болката да ми мине
Не, нямам сърце, нищо си нямам
Ей така, със празнотата си лягам

Разкажи за мен и теб на дъщеря ти
Когато в скута ти заради мъж заплаче
В очите ѝ тогава ще ме припознаеш
И който я е наранил, ще го ругаеш
Разкажи ѝ, че баща ѝ е утайка
Ако е бил различен, щях да съм ѝ майка
И всеки път историята ни във нейните очи
Ще я виждаш и ще боли

Ще боли, ще боли, ще боли (Ще боли)
Ще боли, ще боли (Когато я погледнеш)
Ще боли, ще боли, ще боли (Ще боли)
Ще боли, ще боли (Когато я погледнеш)

Ровя се в снимки, на спомени робувам
Кафето, дето пиеш, още го купувам
И пия си го със поредната цигара
Дето пак, пак паля, но не се забравя
(Пак, пак паля) Но не се забравя
(Пак, пак паля) Но не се забравя
(Пак, пак паля) Но не се забравя

Разкажи за мен и теб на дъщеря ти
Когато в скута ти заради мъж заплаче
В очите ѝ тогава ще ме припознаеш
И който я е наранил, ще го ругаеш
Разкажи ѝ, че баща ѝ е утайка
Ако е бил различен, щях да съм ѝ майка
И всеки път историята ни във нейните очи
Ще я виждаш и ще боли