Щурците - Омагьосаният замък

В една зелена долина, под нежно ангелско крило, дворец облян от светлина могъщо вдигаше чело. Той в кралството на Мисълта, стоеше гордо там! И нямаше до днес в света, дворец по-хубав и голям. А спре ли странник в този кът, през два прозореца съзира как сенки в танец се въртят под звуците на лира. Край трона те летят, и там със синя кръв роден, владетелят е седнал сам от свойта свита обграден. Безброй от златни знамена висяха от стените бели. Това бе в древни времена отдавна отшумели, отдавна отшумели... И цяла в бисер и рубин блестеше входната врата. През нея влезе не един от ековете на нощта. И хором да запеят песен поръка някой бе им дал. Това да бъде химн чудесен за мъдростта на оня крал. Зли духове от край далечен нахлуха в кралския чертог. Там ден не ще изгрее вече, потъна всичко в мрак дълбок. потъна в мрак дълбок... Днес пътници във долината понякога дочуват как сонм от същества чудати при дива музика танцуват. И като страшен бърз порой навън през бледата врата политат призраци безброй и с кикот губят се в нощта. У-у, те се губят във нощта! губят се във нощта!