Miyagi ft. HLOY, Даена - DAO

Чего же ты хочешь от нас, время-тирания?
Ночи без сна
Тут духота заморочек, избавь
От злодеяния прочих, with love
Мы, полыхая в сердцах вечным огнём (Вечным огнём)
Верим и ждём (Верим и ждём)
Не приходи с мечом (Не приходи с мечом)
Приходи с добром (Приходи с добром)

Ты поздно понял, что важна каждая минута
Закостенелых душ объятия тебя не ждут
Я воспряну духом и, добром искомый, выжгу дао
Дедлайн распорядится тут проблемами за малым
Дело — лишь не потерять рассудок, лишнего не надо
Мы соберёмся вместе снова, вопреки разладам
В тумане плотном, непроглядном свету будет место
И мы, без диких взглядов, будем рядом, наконец-то

Разговаривать и понимать друг друга
Слышать, не перебивать
Разбудит оттепель моя — весна
Ведь, словно воздух, она всем нужна нам
Разговаривать и понимать друг друга
Слышать, не перебивать
Разбудит оттепель моя — весна
Ведь, словно воздух, она всем нужна нам

Настойчивое нутро
Меня вело сквозь ночь и утро
Велело плыть до сути
В направлении любви
Каменный лес и, будто, муторно
Сонный закат разум окутал
Оглядись, да получше
Эти тучи, что прятали свет от глаз просящего
Являли собой печаль скорбящего над прахом обид и настоящего

Тянули до неба руки
Вопрос, ответ, разлуки
Безнадёжны люди
Разлад и всё позади
Тянули до неба руки
Вопрос, ответ, разлуки
Безнадёжны люди
Разлад и всё позади

Чего же ты хочешь от нас, время-тирания?
Ночи без сна
Тут духота заморочек, избавь
От злодеяния прочих, with love
Мы, полыхая в сердцах вечным огнём (Вечным огнём)
Верим и ждём (Верим и ждём)
Не приходи с мечом (Не приходи с мечом)
Приходи с добром (Приходи с добром)

Разговаривать и понимать друг друга
Слышать, не перебивать
Разбудит оттепель моя — весна
Ведь, словно воздух, она всем нужна нам
Разговаривать и понимать друг друга
Слышать, не перебивать
Разбудит оттепель моя — весна
Ведь, словно воздух, она всем нужна нам

Нужна нам
Нужна нам

Какво ли искаш ти от нас, о, време-тирания?
Нощи без сън
Тук душно е от грижи, избави
от злодеянията чужди, with love
Ний, пламтейки в сърцата с вечен огън (Вечен огън)
Вярваме, чакаме (Вярваме, чакаме)
Не идвай с меч (Не идвай с меч)
Идвай с добро (Идвай с добро)

Ти късно разбра, че е важна всяка минута
Прегръдки на вкоравени души не те очакват
Ще се въздигна с дух и, търсен от доброто, ще прогоря даото
Дедлайнът ще реши тук проблемите за малко
Важното — е разум да не губя, излишно не е нужно
Ще се съберем отново заедно, въпреки раздора
В мъгла тъй плътна, непрогледна за светлината място ще намерим
И ний, без диви погледи, ще бъдем рядом, най-накрая

Да разговаряме и да се разбираме
Да слушаме, без да прекъсваме
Ще събуди топлината ми — пролетта
Нали, като въздух, тя всички ни е нужна
Да разговаряме и да се разбираме
Да слушаме, без да прекъсваме
Ще събуди топлината ми — пролетта
Нали, като въздух, тя всички ни е нужна

Настойчивото нутро
ме водеше през нощ и утро
Веляше да плувам до същността
В посока към любовта
Каменна гора и, сякаш, тягостно
Сънен залез разума обгърна
Огледай се, но по-добре
Тез облаци, що криеха светлината от очите на молещия
Бяха тъгата на скърбящия над праха от обиди и настоящето

Простираха към небето ръце
Въпрос, отговор, раздели
Безнадеждни са хората
Раздор и всичко е зад нас
Простираха към небето ръце
Въпрос, отговор, раздели
Безнадеждни са хората
Раздор и всичко е зад нас

Какво ли искаш ти от нас, о, време-тирания?
Нощи без сън
Тук душно е от грижи, избави
от злодеянията чужди, with love
Ний, пламтейки в сърцата с вечен огън (Вечен огън)
Вярваме, чакаме (Вярваме, чакаме)
Не идвай с меч (Не идвай с меч)
Идвай с добро (Идвай с добро)

Да разговаряме и да се разбираме
Да слушаме, без да прекъсваме
Ще събуди топлината ми — пролетта
Нали, като въздух, тя всички ни е нужна
Да разговаряме и да се разбираме
Да слушаме, без да прекъсваме
Ще събуди топлината ми — пролетта
Нали, като въздух, тя всички ни е нужна

Нужна ни е
Нужна ни е