Васил Найденов - И утре е ден

Пак говорим с теб по телефона. Тази нощ за мен той е икона Този път ще чуеш истини, скрити в първата ми изповед. Още ли обичаш бяла роза? Можеш ли в дъжда да тичаш боса? Още ли сънуваш мен и теб в някой град с гълъби и със зелен площад? Но сънен глас, отегчен идва, чужд и далечен. И уморен, “лека нощ” казвам аз. И утре е ден! Още ли обичаш бяла роза? Можеш ли в дъжда да тичаш боса? Още ли сънуваш мен и теб в някой град с гълъби и със зелен площад? Но глух сигнал отдалеч идва, чужд и безплътен. И уморен, “лека нощ” казвам аз. И утре е ден!