Лили Иванова & Асен Гаргов - Разминаване

Пак дланта ти бяла маха, питам – докога. Само нея отдалеч да виждам аз. Искам дом и топла стряха, не една ръка. Шепот близък, не далечен глас. В тези мои длани бели махащи пред път, в ехото на моя вечно литнал глас, в наш´те срещи и раздели е събран светът. Свят във който цялата съм аз. Стряха да ни бъде този свод. Свод, под който вечно сме на път. Срещнат ли се в път: живот – живот, този свят им е домът. Стряха да ни бъде този свод. Свод, под който вечно сме на път. Срещнат ли се в път: живот – живот, този свят им е домът. Аз към теб, а ти към мене цял живот вървим. Ту ни среща, ту разделя този хубав свят. Път е цялата вселена, път неизбродим, в който моя с твоя ден е слят. Стряха да ни бъде този свод. Свод, под който вечно сме на път. Срещнат ли се в път: живот – живот, този свят им е домът. Стряха да ни бъде този свод. Свод, под който вечно сме на път. Срещнат ли се в път: живот – живот, този свят им е домът. Стряха да ни бъде този свод. Свод, под който вечно сме на път. Срещнат ли се в път: живот – живот, този свят им е домът.