Вероника - Стъклен свят

Телата ни са разделени от стъклена преграда от лъжи Душите ни са наранени, един за друг ли бяхме двама аз и ти? И дали искахме любовта? Колко тъжно е това, чуждата постеля. Ти наказа любовта Вечно стъклена стена двамата разделя. Припев: Моите ръце към тебе да протягам, моето сърце към тебе пак да бяга, никога помни не ще да бъдем двама в този свят, тъжен свят,стъклен свят. Осъдени аз и ти! В стъклен свят от лъжи. Телата ни така обрече да се жадуват те завинаги Да се докосват няма вече, стъклена стена ги спира от лъжи и боли щом рани любовта Вечно стъклена стена двамата разделя Припев: Колко тъжно е това, чуждата постеля. Ти наказа любовта Вечно стъклена стена двамата разделя. Припев:/2х/