Глория - Присъда

Най-истинската обич в живота ми, с лъжовни думи ти отне. Най-пазеното кътче в душата ми, без срам и жалост ти превзе. Във сърцето ми угасна светлината, море от бездна и тъма, сега проклинам те. Да не познаеш любовта, проклинам те. Припев: И когато го целуваш пак от мен да го ревнуваш, в сърцето му ще бъда само аз, само аз. И когато те прегръща, пак към мен да се обръща, да ти шепти отново с моя глас. Проклинам те... Най-истинската обич в живота ми, отново ще си върна, знай. През Ада ще премина, ако трябва ада ще превърна в рай. Отново ще забие и сърцето ми, в море от радост и цветя. Сега проклинам те да не познаеш любовта. Проклинам те... Припев: (х2) И когато го целуваш пак от мен да го ревнуваш, в сърцето му ще бъда само аз, само аз! И когато те прегръща, пак към мен да се обръща, да ти шепти отново с моя глас. Проклинам те...