Христина Ивановска - Песен за Орфей

Син на нимфа и тракийски бог, в Тракия роден е той, с лира златна и прекрасна, Орфей омайваше света. Отивайки при своята любима, душата отлетя за миг, отлитайки при свойта Евридика, завинаги остана в рая тя. Лирата самотна и вълшебна, засвири във голямата река, оплаквайки сама последна, смъртта на своя господар. Когато той засвири и запее, ручеите спират да текат и цветята спират да ухаят, омаяни от неговият глас. Нимфите не могат да омайват, рибите излизат над водата, листата спират да шумят, а птиците замират в гнездата. Орфей завинаги остана там в прегръдките на свойта Евридика. Лирата самотна и вълшебна засвири във голямата река, оплаквайки сама последна, смъртта на своя господар.