Щурците − От ден на ден

От ден на ден по-трудно е да съм както преди, много искрен и усмихнат с теб. С тук-там бели коси, с поглед, който скита сам, насам-натам без дом, пътник без влак и без билет, странник без име и адрес, иначе казано - Човек. От ден на ден по-трудно е със теб. Кога успя тъй далече да избягаш ти? С тук-там бели коси, с поглед, който скита насам-натам без дом. Пътник без билет, странник без име и адрес, иначе казано - човек. В някой град и в някой час навярно ти, като в приказките чакаш своя принц. Търсиш нещо тайнствено и по цели нощи не спиш. Само стъпките на случаен минувач връщат в стаята ти пак реалността. Спомняш си, че чакаш мен и разтваряш всички врати. Ти ли сбърка, аз ли сбърках, че сега двама с теб стоим със гръб към любовта? Казваме си: "Лека нощ!" - тръгваме в различни страни. Искам само да съм оня минувач, от шума, на който няма да заспиш и навярно този път ще заключиш всички врати.