Анелия & Софи Маринова & Гринго - Не лъжи жена

Дишам сега от въздуха и си представям как лежа, а ти до мен, още беше до мен - изгубих те. Дишам сега, въздуха ми спря, сега разбрах какво е любовта. Казват хората: "Не лъжи жена", не и своята. Искам да се върнеш пак, знам, че ще те променя. Щом обичам, ще простя, стига с болката. Мечтая да се гушна в теб, и болката ми да спре, още си спомням как ми каза, че ще плача на колене. Една жена разплакана и то по-твоя вина, как си посмял да я раниш така, това ли мислиш е любовта. Нощем не спя, все се въртя, не заспивам до късно и броя, колко нощи без теб съм заспивал сам, липсваш ми, знам. Силната жена мрази болката, като приятел ти казвам: "Не, така". Щом и мен ме ранят, продължавам напред, имаш късмет. Искам да се върнеш пак, знам, че ще те променя. Щом обичам, ще простя, стига с болката. Мечтая да се гушна в теб, и болката ми да спре, още си спомням как ми каза, че ще плача на колене. x2 Една жена разплакана и то по-твоя вина, как си посмял да я раниш така, това ли мислиш е любовта. x2