Георги Христов - Мило либе

В манастир, мило либе, в манастир те майка ти прати. В манастир, с бели зидове и със порти тежко ковани. Манастира, мило либе, не почерни те калугери. Мен почерни, мило либе, ден и нощ по теб да вехна. Огън да гори, либе, майка ти що ни раздели! Майка ти, мило либе,и проклети си роднини! Първата обич, либе, болка е чак до гроба! Болка е, мило либе, сън не хваща, мира нема!