Албена - Като падаща звезда

Черен мрак ме сковава в нечовешка самота и завинаги ми отне едно сърце. Цял живот аз те чаках, но загубих те за миг, безнадеждно напира в мен от болка вик, бог при себе си те взе, той обичаше ли те, колкото те обичах аз крещя без глас. Припев: Като падаща звезда, ти угасна във нощта. Защо ли бог така ни раздели с пръсти в черната земя, аз до теб ще стоя и до сетния си час ще ме боли. Стъпките чувам, още носи твоя глас в нощта, с очите ти гледа тя, моята душа цял живот. Аз те чаках, но загубих те за миг, без надеждно напира в мен от болка вик. Бог при себе си те взе, той обичаше ли те колкото те обичах аз? Крещя без глас. Припев: Като падаща звезда, ти угасна във нощта. Защо ли бог така ни раздели с пръсти в черната земя, аз до теб ще стоя и до сетния си час ще ме боли.